- Нека най-напред да разкажем за самата национална програма  Един

 
- Нека на първо време да разкажем за самата национална стратегия   " Един грам Живот ", която е отдадена на потребността от осъществяване на ранна предварителна защита, на това децата ни да пораснат в една безвредна среда? 

 - Програмата е основана, тъй като ние като родители искахме да си отговорим на три съществени въпроса – по кое време, какво и по какъв начин можем да създадем, с цел да подготвим децата си, най общо казано, да пораснат в една безвредна среда. Естествено, тези въпроси се оказаха не толкоз лесни за отговор заради простата причина, че потомство с потомство не си наподобява. И ние първо би трябвало да осъзнаем, че децата ни няма да пораснат тогава, когато ние чакаме. 

И по този начин се свързахме със експерти о последните три години вършим стратегия, която да отговори на въпроса по кое време е най-правилно това да се направи. Оказа се, че това е възрастта пети, шести, седми клас. Защо? Защото това е първата възраст, в която децата излизат от сигурната фамилна среда, стартират да търсят лична обществена среда, в тази възраст се появяват вторичните полови белези и естествено това е моментът, в който стартират да построяват личния си свят. 

Какво можем да създадем като родители? Оказа се, че по-правилното е да ги научим те да се пазят сами и да пазят останалите, в сравнение с ние да ги пазим. И то докога ще можем да ги пазим? 
Оказа се, че такива стратегии за деца и родители липсват. Като споделям липсват – има общи стратегии, с които започваме да товарим децата с предварителна защита от опиати, предварителна защита от трафик на хора, предварителна защита от екранна взаимозависимост, предварителна защита, предварителна защита превенция… Много модули, които натоварват и в това време след себе си не водят до никакъв резултат. Стигнахме до аргументите за какво това се случва – първо, предварителната защита не е за всеки. Превенцията е за тези, които осъзнават потребността от нея и които я желаят. Второ – оказа, се че би трябвало да бъде напълно за сметка на времето и средствата на самите родители. Тоест, тези, които са заинтригувани. Не е концепцията да отидем някъде принудително и да чакаме това нещо да свърши. Идеята е да го желаеме и да следваме стъпките с интерес. 

И което е най-важното – тъй като децата порастват по-рано в сравнение с ние сме пораствали с вас, се оказва, че този развой по тяхната подготовка, по тяхното прочувствено израстване като възрастни не може да се случи без естествения престиж – родителят. По простата причина, че на този стадий от тяхното развиване те към момента нямат наложени такива престижи. Нали разбирате, че до четвърти клас - в случай че сме ги предавали на един преподавател, той ги следи къде вървят и какво вършат, по-късно ги предава на родител, и ние дефинираме с кого и къде да си играят и от самото начало са под наш контрол, то в пети-шести клас те стартират да вървят сами на учебно заведение, сами да вземат решение с кого, по какъв начин, да образуват техния другарски кръг. Естествено, комплицирани са от появяването на хормони, вторични полови белези. Това, което ние можем да създадем е да ги подготвим. 

В тази връзка създадохме една стратегия, която е от седем модула. Тя се осъществя за година-година и половина, образователна приказваме. Защото концепцията е да се осъществя не по-малко от един модул на два месеца и не повече от един на месец, с цел да има време сред модулите, децата да работят с родителите и да осъзнават това, което са приели като информация. 

Какво съставлява самата стратегия – да можем да изградим ценностна система или по този начин наречените цели при тях. За какво става въпрос – че целта би трябвало да бъде живота и здравето. В момента ние само пропагандираме и възпитаваме един фетиш към парите и доминирането над останалите. Няма смисъл да се убеждаваме, че всичко ни води на едно и също място – работи да взимаш повече парии, да бъдеш повече от останалите. Това, за жалост, е циничен кръг и напълно губим фокус върху това, че преди да бъдем положителни експерти, преди да изкарваме повече пари, би трябвало да сме здрави. И да се усещаме добре. Това, обаче, са неща не свързани с пари, а да можем сами да пазим здравето си и това на близките, и да може нашите близки да бъдат добре. И в тази връзка програмата прави тъкмо това – построява облиците на положителното дете и положителния родител, построява целите и идва значимия въпрос – по какъв начин може да ги пазим. Говорим за това по какъв начин се основават и внедряват правила, по какъв начин се съблюдават правила и, най-важното – до какви последици водят. Тоест, да възпитаме у децата си това, че те са пораснали и към този момент би трябвало да носят отговорност. Правилата от своя страна са инструмент за методите на държание на децата и какви са държанията, които им дават опция да управляват сами живота си. 



- На мен ми звучи се пъклен мъчно да накараш един младеж да мисли върху тези въпроси. По принцип постоянно се считат за прави и не желаят да чуят. Как се стига ефикасна предварителна защита?

 - Първо е хубаво да си отговорим на въпроса „ Какво съставлява предварителната защита? “. Твърде доста използваме тази дума, като по-скоро тя към този момент плаши. Нашата стратегия съставлява по този начин наречената обща положителна предварителна защита. Тя не плаши, не демонстрира, не образова в това по какъв начин наподобяват опиатите, какво ще се случи, в случай че ги използваш и по този начин нататък. Нашата стратегия и тази обща положителна предварителна защита по скоро имат за цел да покажат не какъв брой черно е черното, а какъв брой цветно е цветното. И за какво не би трябвало да го губим и по какъв начин би трябвало да го пазим. Това са разнообразни похвати в предварителната защита - едното е да можеш да разпознаваш заплахите и да имаш принадлежности по какъв начин да се оправиш с спешните обстановки. Другото е профилирано и ориентирано към съответна заплаха. Ние по-скоро сме заложили на първото. Хубавoто на тази стратегия е, че ние сме съчетали работата да бъде деца- родители, т.е. желанието на децата да пораснат в тази възраст – да видят, че то се вижда, че то се прави оценка и да видят, че наедно с родителите вършат нещо, което естествено да води до смисъл и последици. 

 - Тоест, този развой става не толкоз сложен посредством тази стратегия? 

 - Не единствено, че не е толкоз сложна програмата, ами е и забавна сама по себе си. Тя е забавна за децата и за родителите. Основното в тази възраст е да изградим добра връзка вътре в фамилията и отвън него. Неслучайно самата стратегия сме я кръстили „ ранна предварителна защита в фамилна и общностна среда “. Тоест, положителната връзка води до основаването на общественост, а самата добра връзка сама по себе си построява по този начин наречения приближен разговор – това, което децата търсят в тази възраст. Това, което и ние възрастните търсим до ден сегашен – да намерим подобаващата среда за развиване. Всеки си търси средата. Вие сте си построили един облик на хора, с които бихте общували. И какво ви остава – да може да споделяте вярно с тях. 

- Нещо доста мъчно за родителите – първата крачка към опиатите. Според статистиката, възрастта пада фрапантно с всяка минала година. Какви са вашите наблюдения? Колко мъчно се преодолява такова нещо – първата крачка към дрогата?

 - Това е най-трудното. А възрастта пада за какво – тъй като децата порастват по-рано. И това е напълно обикновено. Достъпът на едно дете до информация сега е в границите на няколко секунди, в които то задава въпрос на телефона и устройството му я връща. Само преди 20 години ние сме стигали до информация в случай че някой ни каже, в случай че я намерим. Трябваше да я търсим с време, до момента в който я получим. А дали е същинска или не – сега това въобще не стои на дневен ред. Питаш, дава отговор ти се и ти към този момент знаеш. Второ, ние сме трансформирали опиатите в норма. Във всяко едно заведение, всеки един младеж, където отива и чества или се събира с другари на ваучър – то без опиати не е ваучър. И като споделяме опиати, може би би трябвало да отворим една скоба – опиатите не са това, което бяха. В момента опиатите са дизайнерска дрога – тя може да се забърка във всеки един апартамент в границите на 15 минути. Това, което е най-актуално при децата сега е по този начин наречената „ билка “ – чай или трева, която се пръска с райд или мухозол, поръсва се с други детайли и то е готово за пушене, да може да те отпусне. Грубо казано, като дишането на лепило преди 20 години. Това са провокациите на 21 век. 



- Ясно ли е на каква възраст е най-малкият регистриран наркозависим в България? 

 -  На 10 години и 8 месеца е най-малкият регистриран подвластен. Това са формалните данни. По ужасно е друго. Когато приказваме за предварителна защита, доста от родителите споделят „ Ние нямаме проблем с това, няма потребност да вървим “. Превенцията е знак преди дупката, не е знак в дупката или след нея. Превенцията е това, което би трябвало ние да създадем, с цел да се опитаме да предотвратим настъпването на нездравословните последствия. Не е належащо да имаш проблем. Когато имаш проблем думата към този момент не е предварителна защита, тя се споделя лекуване и рехабилитация. Едното е реакция, другото е предварителна защита. Там има сериозен разнобой, че в случай че отидеш на такава стратегия за предварителна защита, то ти имаш проблем. Второ, би трябвало хубаво да си дадем сметка, че в България, за жалост, няма нито едно държавно институция, което да се занимава със подвластни малолетни и малолетни. За какъвто и да е тип взаимозависимост. Много от психолозите не желаят да работят с малолетни и малолетни. Причината са родителите. Когато приказваме за зависимости – това не е диагноза, която се лекува с хапче. Сами разбирате, че като родители, и може би е обикновено, ние отиваме при един психолог, одобряваме го за доктор, питаме го какъв брой пари и по кое време детето ще бъде крепко. Само че при зависимостите не е по този начин. Там битката се води цялостен живот и доста зависи от това какво ще стане след лекуването и рехабилитацията.

Много пъти се случва по този начин, че децата отиват за даден интервал от време, те се усъвършенстват, само че по-късно влизат в същата среда, в която са били, и този циничен кръг стартира изначало. Трето, за жалост, в България глух нито една пътека по Здравна каса, която да отделя каквито и да било средства, с цел да могат тези деца да получат някаква съответна грижа. Това, което ви описвам, кара едни хора, чиито деца имат някакъв проблем със взаимозависимост, търсейки помощ, да ги трансферират от психолозите към психиатрите. Какво вършат психиатрите – дават някакви заместващи лекарства, които потискат този упоителен апетит, досега, в който станат на 18 години, с цел да потърсят съответна помощ. Сега вижте какво се получава. Детски психиатри в България няма доста. Не мога да настоявам сигурно, само че май е една. Вие имате проблем с вашето дете във Варна да вземем за пример и би трябвало да дойдете до София, с цел да получите съответна помощ. Адекватна ли е обаче – да дадеш заместващ медикамент, който да потиска този упоителен апетит. Ако детето е на 13-14 година – може ли три-четири години да бъдеш на заместващи лекарства, с цел да търсиш лекуване, когато този организъм към този момент е унищожен от лекарства. Отделно от това, в случай че допреди няколко години е имало три-четири съществени типа наркотични субстанции, даже лекарите са знаели резултата от тях, какво предизвикват и по какъв начин това нещо може да се потиска и лекува, то все още даже лекарите не могат да кажат кое от кое и по какъв начин може да бъде лекувано. Те не знаят съставките на това, което е забъркано. Всеки си забърква у дома кой каквото може, дава го на другари да го тестват, и в случай че го харесат, стартира да им взима пари. В основата отново са парите – да могат децата да изкарват между тях пари и да бъдат предприемачи. Повярвайте, на пазара на опиати към този момент се предлага всичко – лепенки, картончета, бонбони, бисквитки, кексчета. Гамата към този момент е толкоз необятна, че надали можем да кажем пази се от едното или другото. 

 - Вече опиати се поръчват за минути, през приложения, заплаща се онлайн. Всичко е доста елементарно за подрастващите. 

- По-интересното е, че всички приказват за разпространяването. Почти във всяко учебно заведение се приказва за това къде е полицията, къде е кметът, че на всеки ъгъл има дилъри и така нататък Никой не си задава въпросът „ Ако има дилъри, те за какво стоят там? “. То е ясно, че продават. Въпросът е на кого продават. И в случай че никое от децата не употребява, от кое място идват тези милиони и милиарди оборот на този бизнес. Това е същинският въпрос, който би трябвало да си зададем. И би трябвало да се запитаме какво вършим ние и вършим ли го. Първо, ясно е, че в никакъв случай няма да бъдат задържани всички дилъри на опиати. Докато има търсене, ще има предложение. Второ, успокоява ли ни това, че някой не прави нещо, което не зависи от нас, а ние не вършим това, което зависи от нас. А от нас зависи доста повече, повярвайте ми. Обикаляйки по родителските срещи, нашият отговор е „ Ние не вършим нищо, тъй като от нас нищо не зависи “. Истината е много по друга – от нас нищо не зависи, тъй като не вършим нищо. 

- Сигурно се случва постоянно родител да каже „ Моето дете да използва опиати? Пълен парадокс! “. 

 - Това е напълно естествена реакция на отричане, на всички нас. Въпросът е дали ние сме подготвени да преживеем това като се случи. Въпросът е дали сме подготвени да поставим старания да не се случи. Това са нещата, за които ние приказваме. 



 -  Филмът „ Един грам живот “, който носи името на националната стратегия, пожъна голям триумф. Усети ли се резултат, има ли добра противоположна връзка? Все отново визира толкоз значими тематики. 

 - Именно това ни беше концепцията да създадем и кино лентата. Понеже видяхме, че доста мъчно събираме родителите за родителските срещи, които вършим. Освен това, родителите мислят, че децата са прекомерно дребни за тези тематики. Това е тъй като родителите са живели в напълно друго време, не знаят по кое време децата ще пораснат и пречупват всичко през личната си призма. На мен да вземем за пример на 16 ми се предложи да опитвам опиати. А в този момент възрастта, в която това се случва, е доста по-надолу. Образователната ни система учи децата на устройство на чехълче и зелена еуглена, в случай, че в свободното си време стартират да разрушават системи и уеб сайтове в интернет. Само по себе си това е малко неуместно. Второто, поради което направихме кино лентата – част от феновете споделят за какво сте се насочили единствено към родителите. Защото родителите сме тези, които не вършим това, което бихме могли да създадем. Тук концепцията е не да прехвърляме отговорността на някой различен. Идеята е да създадем каквото би трябвало. На родителските срещи ги запитвам „ Какво направихте за вашето дете - да го подготвите “. Те споделят „ Ние какво можем да създадем? “. Те не знаят. Бързаме да прехвърлим отговорността – питаме къде са учителите, къде полицията, къде са всички останали. Само, че е хубаво  да разберем, че децата са отговорност на първо място на родителите, а останалите би трябвало да са зад тях и да оказват помощ. Няма по какъв начин останалите да са преди всичко, а родителят да оказва помощ. Ние сме привикнали да се оправдаваме с просветителна система и ред други неща. Един преподавател, с цел да възпитава, той би трябвало да има престиж. За страдание, родителите напълно срутиха престижа на учителите. А желаят от тях да имат престиж и да възпитават. Как да стане? Свободата, в която ние живеем всеки има право да се скара на учителя, да изисква от него доста други неща. Не изключвам положителните образци при родители и учители. Въпросът е, че всеобщо превърнахме в някаква норма ти да бъдеш тъпанар, ти да се налагаш, да казваш кое по какъв начин, да си гледаме обувките и кой каква кола кара. И това е най-важното.



Направихме една анкета с родители. Резултатът във връзка с целите им – животът и здравето не участват в листата.  За тях е значимо да дадат пари за частни уроци, детето да бъде в хубаво учебно заведение. А когато детето пита „ Защо? “ му се дава отговор – „ Да може да се изучиш, да имаш хубава работа, да взимаш хубави пари “. И отново стигаме до пари. То оттова идва тази експанзия при децата и родителите. Тя непроменяемо е обвързвана със зависимостите. В момента казусът с опиатите е едно ръка, само че сега хазартът е нещо, което ни унищожава най-жестоко. И толкоз е всеобщо, води след себе си използването на алкохол и опиати. И естествено, като си загубиш парите и си под резултат на опиати и алкохол, прибираш се у дома и оттова идва експанзията, тъй като няма къде да я изкараш. Освен това, този блян за пари и доминация над останалите - може ли всички да имаме доста пари и да преобладаваме над останалите? Няма по какъв начин, само че по какъв начин това го компенсира едно дете. Ако ние възрастните съумяваме да стискаме зъби, то това едно дете не може да го прави. И оттова идва тази експанзия при децата. Непрекъснато виждам клипове по какъв начин се бият между тях. Свободата, в която живяха родителите преди 20 години, тъй като е народна власт и всеки може да прави каквото си желае, ни остави това, което сме посочили във кино лентата – а то не е нищо повече с изключение на действителността, с която ще се сблъскат децата ни. 

 - Като приказваме за действителност и натурализъм, по тематиката за зависимостите реалисти или оптимисти би трябвало да бъдем като родители?

 - За да има оптимизъм, първо би трябвало да сме реалисти. Оптимизмът е проекция на бъдещето, единствено че е и проекция на сегашното. Ако ние не създадем нищо в този момент, какво ни чака в бъдещето тогава. Неслучайно имаме подобен лозунг, споделяме го и във кино лентата: Ако децата са нашето бъдеще на следващия ден, то ние сме тяхното бъдеще през днешния ден. Това са обстоятелствата. 

 - Темата за зависимостите е от първостепенно значение. Със сигурност има всеобщо мнение, че се неглижира, а в това време това не се споделя гласно.
 
 - Има толкоз доста зависимости. Те се отразяват грубо. Само се замислете за тези знакови случаи на войната по пътищата, като гибелта на Милен Цветков да вземем за пример. В 90 % от тези знакови произшествия има приложимост на наркотични субстанции. Прави ми усещане, че си приказваме, че трябват повече камери, повече полиция по пътищата, по-сурови санкции Аз се чудя – този човек е под въздействието на опиати и убива различен човек. Ние ще го плашим с камера и висока санкция ли? Това съществено ли е? Чухте ли някой да каже „ Дайте да забележим какво става, то в 90 % от случаите хората използват опиати, да насочим там напъните “. Не. Трябва да се мисли не по какъв начин да се продават по-малко опиати, а по какъв начин да се използват по-малко.  Продажбата сама по себе си не води до неприятния резултат, а използването. Овен това, доста от хората не си дават сметка, че може да не употребяваш дрога, само че не си предпазен. 70-80 % от битовата престъпност е плод на зависимости, без значение дали приказваме за хазарт, алкохол, опиати или нещо друго. Но това са обстоятелствата.